четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Уейн Дайър

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
Как изобщо бихме могли да притежаваме каквото и да било? В най-добрия случай сме само временни собственици на играчките си за кратък отрязък от време.
В гардероба си имам костюм с изрязан джоб. Това ми напомня, че не мога да взема нищо със себе си. Последният костюм, с който ще бъда облечен, няма да има нужда от никакви джобове.
Ти си общият сбор от всичко, което си постигнал, благодарение на собствения си избор до този момент.
Всичко в света е свързано чрез мисълта.
Просветлението е най-голямото разочарование за твоето его.
Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
Давай, без да очакваш отплата, и поддържай процеса, когато тя дойде при теб.
Изпълни сърцето си с любов към всички. Открий божествената същност на всеки срещнат, дори и на онези, за които са ти казвали, че трябва да отхвърляш.
Конфликтите те правят по-слаб, хармонията -по-силен и устойчив.
Хармонията навлиза в теб чрез твоите мисли. Мисълта предшества всяко действие.
Всяко „против” може да бъде формулирано такса, че да се превърне в „за”. Вместо да бъдеш против бедността, бъди за благоденствието. Вместо да се включваш във войната срещу наркотиците, допринасяй за чистота на младежта.
Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
АКО светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
Всичко се крепи на любовта и сътрудничеството.
В материалния свят обвиненията са удобно извинение за това, че реалността не е точно такава, каквато ни се иска да бъде. Състоянието на света е отражение на умствената ни нагласа.
На Изток съзерцават гората. На Запад броят дърветата.
В контекста на вечността времето няма значение.
Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
Много по-важно е да БЪДЕШ, отколкото да имаш цел.
Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
Ти си резултат от всички картини, които някога си рисувал за себе си… и винаги можеш да сътвориш нови.
Процесът на отдаване, съсредоточаване и целенасочено съществуване предизвиква екстаз.
Има хора, които можеш да обичаш с лекота. Истинската проверка е да обичаш някого, когото е трудно да обичаш, изпрати цялата любов, на която си способен, на всички твои врагове.
Когато възникне проблем, обърни се към себе си. Приеми го много спокойно. Използвай го, за да научиш нещо.
Да бъдеш умен не означава да проявяваш усърдие, а да знаеш как да изпитваш удовлетворение при всякакви обстоятелства.
Вчерашният ден е толкова далечен, колкото и Пелопонеската война.
Ти създаваш всичко. Никой друг не го прави вместо теб.
Издигни се над идеите за успех и провал – това е въпрос на преценка. Включи се в процеса и остави Вселената да се погрижи за подробностите.
Престани да се съсредоточаваш върху липсващото и насочи съзнанието си към благодарността за всичко, което си и което имаш в действителност.
Когато изстискваш портокал, получаваш портокалов сок, защото това има във вътрешността на портокала. Същият принцип важи и за теб. Когато някой те притисне – подложи те на натиск, – проявява се вътрешната ти същност. И ако тя не ти хареса, можеш да я промениш, като промениш мисленето си.
Някои хора се отъждествяват с външността си, но тялото е само гараж, в който временно паркираш душата си.
Престани да търсиш своята мисия. БЪДИ едно цяло с нея!
Кажи ми на какво държиш и ще ти покажа положителното развитие, което те очаква. Кажи ми с какво не си съгласен и аз ще ти посоча пътя на пагубното ти развитие.
Същината на величието е в способността да избереш себереализацията при обстоятелства, в които другите избират лудостта.
Страхът, че НЯМАТ достатъчно, пречи на мнозина да видят, че самото им съществуване вече Е достатъчно.
Когато е в състояние да престане да мисли за себе си и за собствената си важност, човек е напълно свободен.
Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност.
Не можеш да впримчиш вятъра. Същото е и с мисълта.
Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
Източник : “Мъдрост за всеки ден”, http://www.izvorite.com/
Издател: ИК “Кибеа”

Няма коментари:

Публикуване на коментар