ЛЕЧЕНИЕ С ЦВЕТОВЕТЕ НА БАХ

Болестта, по същина, е резултат на конфликта между Душа и Ум и никога не може да бъде изкоренена, освен чрез духовно и умствено
равновесие.”

Д-р Едуард Бах

Трудно може да се говори за този целителен метод, без да се спомене изключителната личност на откривателя й - д-р Едуард Бах, неговата философия и разбирания за болестта и лечението, както и пътя му до откриване на 38-те лечебни растения, предназначени да изкоренят причината за всяко заболяване – негативните емоции и душевния дисбаланс.

Роден на 24 септември 1886 г. в Мослей, близо до Бирмингам, Англия, Едуард Бах завършва медицина към Университетската болница в Лондон. Работи като хирург, бактериолог, патолог и допринася много за традиционната медицина и хомеопатията. Въпреки признанието и постиженията му в тези области, това, което изпълвало изцяло неговия живот, било желанието му да открие истинско лечение, което да замести сложните научни методи, не доказали пълна сигурност в изцеляването на всяка болест.

Бах вярвал, че личността на пациента е много по-важна от тялото при лекуване, както и това, че прилагането и действието на истинското лекарство трябва да е нежно, безболезнено и милостиво към пациента, тъй като болестта вече е причинила достатъчно мъка и болка. В повечето случаи ортодоксалната медицина само облекчавала симптомите, но не това било истинско лечение според неговите разбирания.

Докато работи като асистент в отделението по бактериология и имунология на Университетската болница (1915-1919 г.), Бах прави проучвания, над известни чревни бацили, на които до тогава не са обръщали голямо внимание, но същите се оказали причина за появяването на някои хронични заболявания. Той създава ваксини с тези продукти от болестта и получените резултати надминали очакванията му при лечение на много заболявания. Бах открил също, че повторението на дозата трябва да се прави не на определени интервали, а когато благотворното повлияване от предната доза премине.

По време на тези си изследвания, през 1917 г. Едуард Бах се разболява от злокачествен тумор на далака. След операцията, докторите му дали не повече от три месеца живот – твърде малко за да довърши работата си, която считал, че едва сега започва. В много лошо физическо състояние, той се завръща в лабораторията, работи денонощно, губейки всякаква представа за времето. Отредените му три месеца живот изтекли бързо и той осъзнал, че здравето му е много по-добро, отколкото когато и да е било /Бах е имал лошо здраве още от най-ранна възраст/. Вече знаел, че една велика любов, една определена цел в живота е решаващия фактор за човешкото щастие и здраве.

В периода 1919 – 1922 г. Бах работи като патолог и бактериолог в Лондонската хомеопатична болница. Там той се запознава с идеите на Самуел Ханеман /основателя на хомеопатията./ и останал поразен от голямото сходство на  собствените си изводи и  откритията на този мъж, направени преди толкова много години, без помощта на модерна апаратура. Ханеман също като него вярвал, че трябва да се лекува пациента, а не болестта – неговия характер, темперамент, емоционалност, състояние на ума.

Бах определя типовете индивидуалности на пациентите, с които свързва седемте основни бактерийни групи над които работил. Създадените от него седем устни ваксини /приемани орално/, и сега познати като Бахови нозоди, били посрещнати с голям възторг от хомеопати и традиционно практикуващи медици в цял свят, които го нарекли “вторият Ханеман”.

От този момент, изследванията на Бах продължили в насока търсене на по-чисти лекове в природата, които да не са продукт от болестта. Открил някои растения, които по действие наподобявали групите бактерии, но нещо липсвало за да се получат същите резултати – липсвала полярността. Нужна била обратна на болестта полярност, за да подействат. Във връзка с това Бах дава и следната дефиниция за болестта: “Науката клони да покаже, че животът е хармония – състояние да бъдеш в тон, в унисон – и че болестта е дисонанс или състояние, когато една частица от цялото не трепти в хармония”.

На един банкет през 1928 г. той получил нужното озарение, даващо отговор на въпросите му за причината на болестта и въздействието и върху ума и тялото. Той групирал присъстващите гости в зависимост от начина им на движение, поведение, хранене и т.н. на няколко основни групи, които били повече от седемте бактериални, а знаел че има и още. Тази разширена теория за групите, вече не можела добре да се покрие от устните ваксини. Бах, също осъзнал, че заболяванията, от които страдат индивидите от една група не си приличат, а просто последните реагират по един и същ начин на всички видове болести.

Всичко което открил до момента, било само първата стъпка към създаването на медицината, към която се стремял. Съзнаването на това, било един мощен импулс за доктора, да се откаже от досегашната си практика в Лондон. Точно в момент, когато получил пълно признание и популярност сред медицинските среди, Бах се посвещава изцяло на работата си по откриване на типовете личности и подходящите растителни лекове за тях.

Много растения, разбира се, притежават медицински свойства и те отдавна се използват в билковата медицина, но Бах вярвал, че истински лекуващите растения, трябва да съдържат много по-голяма сила. Надарен с изключителна сензитивност и интуиция, той знаел, че ще намери подходящите лекове сред простите диви цветя на полето, както и това, че животът на растението е съсредоточен, там където е и неговото потенциално семе – в цвета.

Така, скитайки из горите и полята, през 1931 г. Бах открил вече дванадесет лека, предназначени да излекуват 12 основни негативни състояния като: страх, ужас, нерешителност, безразличие и апатия, съмнение в себе си, нетърпение, прекален ентусиазъм, самота, умствено съмоизмъчване и нахалство. По това време публикува и книгата си “Дванадесетте лечителя и други лекове”.

Междувременно проблемът с поляризацията отпаднал, тъй като в една ранна утрин, наблюдавайки капка роса, Бах усетил, че тя е силно активна и съдържа свойствата на растението, изтеглени чрез топлината на слънцето. Така открил слънчевия метод за приготвяне на есенциите.

В периода 1930 – 1936 г. Бах предписва на пациентите си само растителните лекове и практиката му дала убеждението за ефикасността им. Много болестни симптоми, неповлиявани до тогава от класическата медицина, били трайно отстранявани, освен че се позитивирала личността на пациентите, които познали щастието и желанието за живот. Терапията била нежна, безболезнена, достъпна за всеки, и без опасност от нежелани реакции и странични ефекти. Не били необходими медицински познания, за да бъдат предписвани лековете.

Всички свои открития, той периодично предоставял на обществеността чрез списанието “Хомеопатичен свят”. Разбира се, революционността на идеите и методите му на работа, с помощта на “неквалифицирани помощници”, се посрещнали много остро от  представителите на традиционната медицина. Бах многократно получава предупреждения от Главния медицински съвет, че ще бъде отписан от Медицинския регистър. В същото време стотици отзиви на негови последователи от цял свят потвърждавали, чрез своята практика, целебността на новата медицинска система.

Воден от своята интуиция и всепoглъщаща любов към природата и всички живи същества, преминавайки през страдания и саможертва, през септември 1936 г. Бах поднася в ръцете на човечеството своята завършена лечебна система. Два месеца след откриване и на последното от общо 38-те лечебни растения, той починал в съня си.

В днешно време, практикуващи цветолечители по цял свят използват и продължават да изследват многостранното действие на цветните лекове. Последните са напълно приложими в домашна обстановка от всеки. Това е “излекувай сам себе си” метод и намира място, както в изцеляването на остри, така и на хронични заболявания, чрез бързо подобряване на душевното равновесие. В помощ са и на много психотерапевти, хомеопати, астролози и всички, които в своята работата се сблъскват с проблемите на хората.

Лековете действат на вибрационно ниво и се приемат най-често във формата на капки. Докато в основата на хомеопатията е концепцията “подобното се лекува с подобно”, при цветолечението се лекува с противоположното. От както са открити, близо 70 години вече, не е наблюдаван страничен ефект или вреда от действието на цветните лекове, няма пристрастяване. Съчетават се безпроблемно и подпомагат други методи на традиционно и нетрадиционно лечение. Пият се спокойно от хора на всякаква възраст, дори от кърмачета.

При терапията могат да се дават един от всички лекове или комбинация от няколко (максимум седем), в зависимост от менталното състояние на индивида.

Приложението на есенциите, може да се разгледа накратко в следните аспекти:

Лечение на физически заболявания

Предписват се, не спрямо конкретната болест, а в зависимост от моментното емоционално и ментално неразположение на личността. Много е важно точното определяне на необходимите лекове и е добре броят на подходящите есенции да се сведе до минимум (максимум 3-4), за да бъде по-безпрепятствено действието на всяка една.

Лечение на психични заболявания

Най-добри резултати с капките на Бах се постигат в случаи на психични проблеми, но когато пациентът е определен като “клинично здрав” – при самозаблуди, илюзии, халюцинации, депресии, фобии, страхове, състояния на паника и т.н.