Съжалението за миналото и страхът от бъдещето са двама крадци, ограбващи настоящето. Можем да се поучим от опита си и да вярваме в това, че и зад най-черните облаци грее слънце. То грее за всички ни. Междувременно можем да се радваме на настоящите мигове и да черпим любов и усмивки от всякъде около нас. Да раздаваме такива и нека не забравяме, че този, който не се усмихва, има най-силна нужда ние да му се усмихнем и да му отделим от грижата и времето си. Любовта, усмивката, да подадем ръка, прошката - това е истинското богатство. И най-прекрасното е, че, колкото повече раздаваме от това богатство, толкова повече се разраства то. Бъдете щастливи - винаги има за какво!