Общение с Бога

Общение с Бога

Петър Дънов

Животът в своите прояви има една реална и една нереална страна. Тия прояви имат свое практично и теоретично значение. Например, да вярва човек, това е една от теоретичните страни на Живота. Каквото и да мисли човек за вярата, това е все още теория. В такъв случай всички хора се различават в своите теоретични възгледи за вярата и за Живота. Обаче, по отношение на реалното в Живота, т.е. по отношение на съществената страна на Живота, всички хора, както и всички живи същества изобщо, имат еднакви схващания и еднакви опитности. Значи, в Реалността на нещата има единство. Например, когато дойде Радостта, тя произвежда еднакви условия, еднакви промени във всички живи същества. Тия промени се забелязват най-добре у хората. Когато те се радват, пулсът им се увеличава, приливът на кръвта в сърцето се усилва и всички органи се разширяват. Изобщо, Радостта причинява разширяване в човека.

Друга реална страна на Живота е молитвата. Който не знае да се моли, той само теоретизира. Обаче, да се теоретизира върху молитвата, това не може да се нарече истинска молитва. Съвременните хора мислят, че молитвата, изобщо, е достояние само на простия човек. Те считат молитвата за нещо просто по отношение на учения, гениалния или на светията. Всъщност, ако се вземе предвид животът на гения, на учения или на светията, ще се види, че той отначало до края представя само молитва. Животът му започва с молитва и свършва с молитва. Например, молитвата на гения показва, че той е бременен с някаква велика идея, с която иска да допринесе нещо на света. Такъв живот е напълно безкористен. И затова казваме, че както геният, така и светията не търсят в живота си своето лично благо.

И тъй, всички хора, които са готови да разберат молитвата по вътрешен, интуитивен път, само те са в състояние да проникнат в нейния дълбок смисъл. Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, скрита в понятието молитва. И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към оня Източник на Живота, от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за първоизточника на Живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина - немарливост към Първия Принцип, от който е излязло.

Днешният човек е немарлив към Бога, поради което често чувате да казва "аз съм свободен човек, мога без Бога, мога и без молитва". Така разсъждава човек, който мисли, че е свободен; но това разсъждение логично не е правилно и то по единствената причина, че Реалното, т.е. Абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме; обаче, ако ние Го забравим, пак умираме. Казвате "защо умираме". Ще ви докажа защо иде смъртта. Когато някой пита не може ли да живее без молитва, то е все едно да мисли, че може да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представя необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си - и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят - нищо не съществува.

Някой казва: "Култура може да съществува и без Бога". Отговарям: колкото животът на Земята може да съществува без Слънце, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото растенията могат да съществуват без вода, толкова и културата може да съществува без Бога. Колкото хората могат да съществуват без въздух, толкова и културата може да съществува без Бога. Това са сравнения, които показват голямата необходимост от молитвата. Мисълта на човека не може да се развива без молитва. Ние не говорим за изопачените човешки мисли, според които идеята за Бога е представена в карикатурен вид. Идеята на съвременните хора за Бога е идея на падналото човечество. Това, което те считат за реалност, всъщност не е никаква реалност. Колко пъти човек се е молил на Бога, без да е получил някакъв отговор! Защо не получава отговор на молитвата си? Да се моли човек на Бога и да не получава отговор на молитвата си е положение, подобно на жадния, който сънува, че пие вода, но като се събуди, пак усеща жажда. Водата, която пие на сън, не задоволява жаждата му. Значи, това пиене на вода не е реално. Реалността се отличава по това, че тя е в сила да задоволи всяко чувство, от което човек вътрешно се нуждае. В Реалността човек непрекъснато и постоянно расте.

Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете как трябва да се молите. Бих желал да чуя от вас как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Може ли да се молите правилно, щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стесняването? Когато ученикът е научил урока си както трябва, той става от мястото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и си казва: "Учителят ще ме скъса". Когато се молите на Бога, имайте предвид следното Негово качество: Бог е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато се молиш, моли се за реални, за действителни неща. Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са ония, изпълнението на които зависи от нас. За тия работи ние не трябва да очакваме от Бога Той да ги направи. Смешно е например да отидеш при Бога и да се молиш "Господи, научи ме да се храня" или "научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам". Много от молитвите на съвременните хора са от тоя род.

Казвам: съвременните хора се нуждаят от молитва, която може да изправи живота им и да премахне от тях всякакво користолюбие. Користолюбието е порок, язва, която разяжда човешката душа. Като облак то помрачава съзнанието на човека и огрубява неговото сърце. Користолюбивият цял ден мисли само за себе си: да се нахрани добре, да се облече хубаво, жилището му да е топло и удобно, да е здрав. Що се отнася до страданията на другите хора, той казва: "Това не ме интересува". Да не се интересува за своя ближен, това е чуждо състояние, на което човек се поддава. Това състояние рядко обхваща човека, но то мирише толкова неприятно, че дълго време той трябва да се чисти, докато се освободи от него.

И тъй, помнете следната истина: няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с молитвата, с общението на човека с Първата Причина. Силата на молитвата седи в това, като се моли човек, да впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не е истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще мязате на дърво с узрели плодове. Види ли ви Бог така накичен, ще Му е приятно, че пред Него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Казвате: "Всички не можем да бъдем разумни деца". - Нищо от това, Бог търпи и глупавите деца, но има разлика между разумното и глупавото дете. Глупавото дете никога не може да има резултата на разумното. Това виждаме навсякъде в Живота: разумният учи, а глупавият всякога отлага; разумният се възнаграждава, а глупавият се утешава. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят, те биха изгубили и онова малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили, се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата (макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество), все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата, ние ставаме проводници на възвишени сили и благородни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам, че вие сте забогатели от знания, които ви преподавам, но не сте научили как да се молите. В много отношения мислите като мене, философствате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете как да се молите като мене. Единственото нещо, на което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да уча някого как да се моли. Защо? - Според мене, молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: "Ти как се молиш и кога се молиш?" - Как се моля не мога да ти кажа, но всякога се моля. Аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета, и като работя - всякога и навсякъде се моля. - "Не ти ли става тежко от толкова молене?" - Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава именно в молитвата. Престане ли човек да се моли, и Животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, животът ви ще се осмисли. И Христовите ученици не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.

Казвам: всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в зависимост от добродетелите, човек трябва да постави Доброто за основа на своя живот. Постигне ли това, той няма да забележи как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на Живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него; той е разположен към всички, на всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек всичко оживява. Той вижда навсякъде Божия Дух, който работи и помага. Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на Живота.

Питате само човек ли се моли. - Всяко живо същество се моли. И животните, и растенията се молят. Благоуханието, което растенията разнасят из въздуха, е тяхната молитва. Когато растението изгуби своето благоухание, то изсъхва. Докато растението благоухае, то расте и се развива. Има растения, от листата на които, както и от техните цветове, излиза благоухание. Следователно, и човек, когато се моли, издава благоухание, както растението. Колкото повече се моли той, толкова повече и благоуханието му се увеличава. Престане ли да се моли, и благоуханието му постепенно изчезва. Който никога не се молил или е забравил да се моли, той мирише неприятно. От качеството на растението зависи неговото благоухание. По същия начин се определят и добродетелите на човека. Колкото са по-развити, толкова по-силно е и неговото благоухание.

И тъй, молитвата е най-важната работа в Живота. Що се отнася до това, как да се молите, туй е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Тя има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Искате ли някой да ви научи как да се молите, той ще ви каже: "Аз ще се моля за вас, а вие ще работите за мене". Такъв е законът. Работите ли за някой човек, той непременно трябва да се моли за вас. Не се ли моли, и вие не трябва да работите за него. Такива са отношенията между духовните хора. Ако вие се молите за някого, той ще работи за вас.

Тая вечер искам вие да се молите, аз да работя; или аз да се моля, вие да работите. Можем да се разделим на две групи: едната половина да работи, а другата да се моли. Каквото и да приемете, едно е важно за вас: всички да вземете участие, да отправите ума си към Бога. Няма по-тържествен момент от тоя да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, Който ни е дал всички блага. Ако работите по тоя начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Във всички случаи на Живота молитвата ще бъде в сила да ви помага. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, е тягостно за човека.

Има хора, които са много взискателни в молитвата си; тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива свободно - както чувствата в дадения момент. След такава молитва лицата на тия хора просияват, засмиват се; същевременно и в душата им става някаква промяна. Слушате някой беден да се моли: "Господи, има нещо в мене, което желае да се моли, но не зная как. Съзнавам, че употребяваш грижи и време за мене, но още не съм научил да се моля. Правя усилия да върша Волята Ти, но не успявам, постоянно греша. Ако речеш да ме удариш, ръката Ти ще ме смаже. Съжали се над мене, втори път няма да повтарям същите погрешки". Бог, като чува молитвата, изпраща благословението си върху тази душа и казва: "Умно дете е това, лесно ще се изправи". Аз изнасям нещата по човешки, както стават между хората. Кой не е срещал в живота си чистосърдечен, откровен човек, който говори от дълбочината на душата си? Като слушате такъв човек да говори, вие чувствате, че той е готов на всякакви услуги, на всички жертви за вас. Тогава и вие изпитвате разположение към него. И ако ви е направил някаква пакост, готови сте веднага да му простите. Казвам: ако вие не прощавате прегрешенията на вашите ближни, и вашите прегрешения няма да се простят. Често се обръщате към Бога с молба да ви се открият някои тайни. Много неща ще ви се открият, но само когато научите да се молите както трябва.

Сега, като ви наблюдавам тази вечер, виждам, че между вас има и млади, и стари. Всички казвате, че се обичате, че имате братски отношения помежду си. По какво се отличава старият от младия? Старият брат се отличава с готовността си да услужва на младия си брат, а младият брат се отличава с готовността си да работи. Значи, и младият, и старият брат са готови да вършат всякаква работа, която им се представя. Всеки човек трябва да има в душата си абсолютна готовност да служи на Бога, както ангелите и Напредналите братя имат готовност да помагат на всички, без разлика на положение.

Казвате: "Накъде трябва да се обръщаме, като се молим?" Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Вие не можете да се молите, ако не сте обърнати към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, ваша майка, или ваш баща, вие се молите на него. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, молите се на светията, а не на Бога. Искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.

И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: "Ние не знаем какъв е образът на Бога". Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да си го възстановите. Има един момент в Живота, когато всички същества - от най-малките да най-големите, отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се заключава в това да схване човек този момент, да се присъедини към общата молитва и да каже: "Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към Когото всички се отправят в тоя момент". При това, всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тая колективна молитва, като изпрати всекиму толкова Светлина, колкото му е необходима.

Сега нека прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Този, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тая молитва е обща не само за човечеството, но за цялата вселена: за всички ангели, архангели, началства, власти, сили. Само по тоя начин ще измолим Божието Благословение, за да можем да растем и да се развиваме съобразно Неговата Воля.

Извънредни Беседи

23.11.1930 Неделя, София

За възпитанието

За възпитанието

Казвам: При възпитанието може да правите музикални опити. Правете различни опити да поощрявате клетките си, защото те в музиката се кредитират. Всяка нехармонична мисъл се възприема и всяка хармонична мисъл се приема от клетките. Затуй винаги музикално трябва да се говори на тялото. Растене без музика не може да има и здраве не може да има. Мозъкът не е хармонично направен без музика. Сърцето не бие правилно. Казвам: В новото възпитание първо трябва да се тури музиката, за да бъде мозъкът в нормално състояние, за да бъде сърцето в нормално състояние и за да бъде тялото в нормално състояние.

11 лекция на Младежкия окултен клас,  държана от Учителя на 5. ХII. 1941 г.

Аз бих желал, всички мои ученици да знаят да пеят и да свирят. Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще бъдат само слушатели, оглашени, но, ученици, без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! Запитват: Няма ли изключение от това, защото има братя и сестри, духовно издигнати, които не знаят да пеят и да свирят? - Все им липсва нещо, все им липсва едно благородно чувство.И тъй, ние ще употребим музиката, като средство за възпитание.

Беседи обяснения и упътвания” 1922 г., второ фот. изд., стр. 189

Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си към двете страни на този ръб, над краищата на веждите. Като продължавате около година тези опити, ще обикнете музиката, и ще се зароди във вас желание да пеете. Някои мислят, че музиката е отвън. Не, тя е вътре. Господ казва: “Аз съм посадил семенцата, ти ще ги поливаш и музиката ще дойде”.

“Беседи обяснения и упътвания” 1919 г.,второ фот. изд., стр. 75

И тъй, ще дишате и ще пеете. Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човек заминава преждевременно за онзи свят. И на онзи свят не го приемат за ученик, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свят, веднага ще го спрат пред райската врата и ще го накарат да прочете “Добрата молитва” с вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, с дълбоко дишане, няма да го пуснат в рая. Онзи свят е добре организиран. Там всички хора са красиви, с отлични линии на лицето и на тялото. Там няма болести, няма страдания, няма и противоречия.

Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън, преди да започнете, каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и на ръцете му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом започне да диша правилно, бръчките от лицето и от ръцете на човека постепенно изчезват. Някои избягват дълбокото дишане, защото се измъчвали. Какво от това? В човека има нещо инертно, което не обича да се измъчва. Нека се мъчи, няма защо да го жалите. Като се мъчи инертното, човек се възпитава. Същото се отнася и до малките деца. Ако не дишат правилно, те не могат да мислят и да чувствуват правилно.

“Божествен и човешки свят” изд. Хелиопол 1995 г. стр. 269-276

Ако човек диша 1-2 години наред правилно, дълбоко, той ще развие в себе си известни дарби и способности. Той ще стане по-търпелив, по-разсъдлив, ще развие въображението си, ще придобие по-голямо спокойствие.

“Малки и големи придобивки”, ООК, изд. Соф. 1936 г., стр. 262

Един метод за дишането е следният: След като приемете в дробовете си чистия въздух, и го задържите 15-20-30 секунди, трябва да кажете в себе си положителните думи: “Господи, заради голямото благо, което си ми дал, аз съм готов да изпълня Твоята Воля.” Тези трептения, които излизат чрез въздуха, отиват в пространството и се хроникират. И това, което си приел от въздуха, образува се една реакция. И тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организъма. И съществата от другия свят като ви слушат и те ще възприемат тази формула, която за тях е едно благо. Тъй щото едновременно с вас и те ще приемат благото от въздуха. Не само един път трябва да казваш тези думи, но колкото пъти дишаш през деня, все трябва да си служиш с някоя формула. Няколко формули трябва да употребява човек при дишането.

6-та неделна беседа от Учителя, държана на 27-ми октомври 1935 г.

Упражнение за дишане: Ръцете нагоре над главата - вдишване. Задържане ръцете с допрени пръсти - задържане на дъха. Спускане на ръцете отстрани - издишване. Пет пъти.

Лявата ръка настрани. Дясната - допира пръстите на лявата, постоянно се движи към рамото и после встрани. Сега пръстите на лявата ръка допират пръстите на дясната, лявата ръка се движи към рамото настрани. Това се прави три пъти.

“Най-лесното”, МОК, Соф. 1998 г., стр. 198

Като правите тия упражнения, умът ви трябва да се концентрира в пръстите. На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. За пример, вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палеца и показалеца съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст, и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте.

Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. Имайте едно нещо предвид: ако вие отидете да разправяте тези неща другиму, този ключ е изгубен. Знаете ли защо е изгубен? Този, който ще прави упражнението, ще мисли за вас, ще си казва: Чакай, какво ли прави онзи? И като мисли така за вас, веднага ще се прекъснат съобщенията. Ако вие кажете тези упражнения някому, той ще каже: Аз с тия залъгалки с пипане на пръстите не се занимавам, това е глупава работа. Ти ще се

върнеш дома с едно прекъсване на сърцето. Не трябва така да постъпвате. Най-първо вие ще проверите тия работи сами. Ще направите туй упражнение веднъж, дваж, и като видите резултата тогава може да го препоръчвате и на другите. Тия упражнения може да ги употребите и за възпитание на децата си. Ще кажете на детето си: Ха, татовото, ха да направим едно упражнение. Някой път майката не може да умири детето си. Ще вземе да направи туй упражнение с детето си и то ще се умири. Някой път се скарате в къщи. Ще правите упражнението с пръстите, то е свирене, и ще се свърши работата. Едно отлично упражнение е то. Ако някой път не си разположен духом, прави туй упражнение, и ще видиш, че няма да минат 5-10 минути, и ти ще имаш едно прекрасно разположение на духа, иначе  ще мислиш защо светът е тъй създаден, и какви ли не други въпроси.

А тъй, ще си побуташ пръстите и туй, което ти трябва, ще го приемеш. Някой път има изключения, но все-таки ще гледате всякога умът ви да присъства, в правенето на упражнението, да вярвате, но твърдо да вярвате, а не само някаква глупава вяра да имате. Опитайте един закон, да видите има ли резултати или не. Последователност се иска в това, за туй Природата е създала ръцете, известно предназначение имат те.

“Положителни и отрицателни сили в природата”, ООК 2 г., 2 том,

 

Четирите пръста на ръката са свързани с по-ниските светове – със света на ангелите, на серафимите, на херувимите. Палецът, обаче е свързан направо със Божествения свят. Като знаете това, занимавайте се от време навреме с вашия палец.

“Царския път на душата”, рил. бес., Соф. 1935 г., стр.210-211

Вие често казвате, че волята ви е слаба. За да усилите волята си, всяка сутрин като ставате, концентрирайте ума си върху палеца. Това упражнение ще подейства върху волята ви.

“Абсолютна справедливост”, “Връзки в геометрическите форми” стр. 12.

Съвременните хора се плашат от страданията. Каквото да правят, те неизбежно ще минат през страдания. Големи или малки, страданията следват всеки човек. Такъв е пътят на човека. Едно е важно: кой път ще избере човек - пътят на посяването или пътят на смилането. Който предпочете страданията на нивата, той ще расте и плод ще дава; който предпочете страданията при смилането, той ще мине и замине през хромела, без да остави плод след себе си. Ние се стремим да освободим житото от хромела. Никъде не е писано, че житото трябва да се мели. Щом го мелят, това става по човешки закон и наредба. Вие трябва да знаете и двата закона - човешкият и Божественият, за да разберете вътрешните процеси в живота. 

"Ако се не родите изново". От какво трябва да се роди човек изново? Новораждането подразбира раждане от Духа. Роденият от Духа е благороден човек, той има високо съзнание. За него светът не е мъртав, човек за човека не е вълк, както е казано в пословицата: "Homo homini lupus". За него важи идеята, която Христос е изказъл, че човек за човека е брат. За човека е възможно само братство. Братството е израз на любовта на новородения. Само той съзнава, какво нещо е братство. Като види един човек в лицето му той вижда брат. 

Следователно, всяко учение, което поставя братството за основа на човешкия живот е безсмъртно. Това учение може да се приложи като изкуство за живеене. Всяко изкуство е полезно дотолкова, доколкото има приложение. Защо ви е чуждият език ако не можете да го приложите за придобиване на знания? Защо ви е светлината, ако тя не може да разкрие света пред вас? Без зрение, без светлина, човек остава сляп, невежа. За невежия светът представя затворена книга. В родения от Духа се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал. Той вижда нещата и отдалеч, и отблизо. Той вижда, какво става и в този, и в онзи град. Това са неща, които за обикновено родените са невъзможни. Роденият от Бога не може да попадне в мрежата на разбойници. Той е свободен и от лошите условия. Защо? - Защото всичко предвижда. Като минава през някоя гора, той знае предварително, къде са се настанили разбойници и ги отбягва. Роденият от Бога има светъл ум с който ясно вижда нещата. 

Мнозина се стремят към духовния живот, но те трябва да знаят, че духовният живот изисква от човека да разбира възможностите, които са вложени в него. Щом разбира и знае с какви възможности разполага, той може да се ползва от благата на живота. Какви възможности има в рибата? Рибата има една възможност - да плава във водата. Тя не може да говори, не може да пише, не може да слуша лекции. Ако иска да придобие друга възможност, освен тази, която има, рибата трябва да излезе от водата, да напусне тия неблагоприятни условия. Какво може да стане от рибата? Човек не може да стане, но тя има възможност поне птица да стане. И като птица тя не може да има големи възможности. Единствената форма, която дава повече възможности за постижения на блага, това е човешката. Под думата "човек" ние разбираме само онзи, който е роден от Бога. Да се роди човек от Бога, това не е прост процес. За да дойде до новораждане, човек е минал през много процеси. Като не мисли, човек пита, дали има друг свят, освен този на земята. Този човек познава един свят само, но и него не познава, както трябва. Той не знае, че и в света, в който живее, стават ред сложни процеси. И рибата пита, съществува ли друг свят, освен рибния. Има друг свят, освен рибния - той е светът на птиците, на хвъркатите същества. Ако птицата пита, има ли друг свят, освен техния ще - кажем, че съществува друг свят, освен птичия - светът на млекопитаещите. Ако някое млекопитаещо зададе същия въпрос, ще му отговорим, че, освен техния свят, съществува друг, по-организиран и висок - светът на хората. Ако и човек запита, има ли по-висок свят от човешкия, ще му отговорим, че има свят по-висок от човешкия - той е светът на ангелите. Съществата от ангелския свят имат по-правилни и широки разбирания от тия на хората. В ангелския свят няма затвори, бесилки, гробища; в ангелския свят не съществуват мъчения, нещастия, спорове. Там има голямо изобилие на ядене и пиене. Всички имат условия да се учат, да се развиват. Там всеки живее, колкото иска. - Вярно ли е това? - За мене, който виждам нещата, е вярно. Аз не се нуждая от вяра, няма защо да ме уверяват. Вярвам в това, което виждам. Седи един сляп човек при мене и ме пита: Вярваш ли в светлината? - Няма защо да вярвам в светлината, аз я виждам. Слепият се нуждае от вяра, но за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание. 

"Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Новораждането подразбира отваряне на нов свят в който човек трябва да влезе.

                                              

Беседа от Учителя 14 август, 1935 , 5 ч.с.  

Човек сам трябва да се насърдчава. Още със ставането си от сън, кажете си: Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности. Ако сами не се насърдчавате, отвън никой не може да ви насърдчи. Това е един от методите на самовъзпитанието. 

“Път към Живота”, “Правилни отношения” стр. 118. 

***

Числото 3 е място на безопасността.

Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всеки човек. Тройката е подбудителна сила, която заставя човека да работи. Числото три е закон на волята, която уравновесява силите на ума и на сърцето.

Справедливост,  ,Лекция от Учителя, държана на 13 март, 1931 г. София

Тройката означава бъдещето на човека. Търсете ли щастие, търсете го в бъдещето, в закона на числото три.

Специфична работа”, стр. 73; 94 

В миналото мъдреците са рисували триъгълници, като символи. При нещастие в живота, материалното е горе, а духовното - долу. При щастието, материалният живот е долу, а духовният - горе. Така е в природата, т.е. в разумния живот. И наистина, ако измениш нещата в човека, ти ще произведеш катастрофа..

             „равностранен триъгълник, т.е. закон на равновесие” 

разумният живот не е нищо друго, освен стремеж нагоре. Като поеме тази посока, разумният човек образува равностранен триъгълник, по който се движат неговите мисли, чувства и постъпки. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее, той образува равностранния триъгълник - форма на разумността.

„Разбраната скръб” , Лекция от Учителя, държана на 21 октомври, 1931 г.  

Дръжте в ума си образа на равностранния триъгълник, като представа за правилното развитие на човека, в умствено сърдечно и физическо отношение.

„Правилна преценка”,  Лекция от Учителя, държана на 29 май, 1931 г.

             Равностранният триъгълник е основа на Бялото Братство и затова първият триъгълник в геометрията е равностранният.

Беседи и упътвания 1920 г. 96 стр.

Сега ние употребяваме символичния език, понеже символите съкращават времето…

“АНАНИЙ И САПФИРА”  Беседа, държана на 20. ХI. 1921 г. в София.  

Като започнете да разбирате символите¹ на природата, ще четете,по тях и ще се обогатявате със знания.

Двете посоки, Лекция от Учителя държана на 5 април, 1922 г.  

чертае се равностранен триъгълник, в пресечната точка на височините - центъра на описаната около триъгълника окръжност. Пренасяне на точките на чист лист или на обратната страна на листа, начертаване без височини. По няколко минути (~3-7) на ден концентрация във фигурата, без мигане, върха на триъгълника да сочи нагоре.

---

1 “Както ня­ко­га вли­яни­ето на външ­на­та свет­ли­на е съз­да­ла очи­те от не­чув­с­т­ви­тел­ни органи, точ­но та­ка и от­да­ва­не­то на сим­во­ли­те от ду­хов­ния свят съз­да­ва ор­га­ни за въз­п­ри­ема­не на ду­хов­ния свят..”

„сим­во­ли­те и об­ра­зи­те и из­в­ле­че­ни­те дейс­т­ви­тел­но от при­ро­да­та и съ­щи­на­та на по­-вис­ши­те све­то­ве съ­от­но­ше­ния меж­ду чис­ла и форми, ко­га­то са при­ети от душата, под­буж­дат в нея ис­тин­с­ки ду­шевни си­ли под фор­ма­та на представи, мисли, идеи и усещания, те имат фор­ми­ра­що въз­дейс­т­ви­е­.”

“сим­во­ли­те са ва­яте­ли на ду­ша­та ни. Те из­пъл­ват ду­ша­та ни със си­ла и въздействие, те са на­й-­ве­ли­ки­те и ефек­тив­ни въз­пи­та­те­ли на чо­веш­кия ни род.” Р.Щайнер – GA 101 - II

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Живот и идеи. Кратък преглед.

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Живот и идеи. Кратък преглед.

Ивайло Станев

1. Увод

Съзнанието на хората се променя.[1] Човечеството влиза в нов период от своето развитие. Oстарелите човешки закони, норми и институции не могат да решат световните проблеми и тези на всеки индивид. Едно вътрешно недоволство от живота като цяло и в частност от световния ред и порядък се забелязва у всеки. То постоянно расте и подтиква човека да търси нови решения на старите си проблеми. Една нова невидима вълна залива света и обхваща всеки човек, семейство, общество и народ. Търси се нова парадигма, ново светоусещане, нов импулс за живот. На изток и на запад много хора, опитват да намерят пътища един към друг. Все повече са тези, които търсят начини за един по-добър, по-смислен и по-одухотворен живот.

Холистичният принцип “Живот за Цялото” издигнат в началото на века от един Мъдрец и подет още тогава от будните български и световни умове, сега вече е факт. Планетата ни се смалява. Днес всеки осъзнава, че Земята е жив организъм и не може да бъде изследвана или пък стопанисвана по механичен начин. В наше време е известно, че мислите и чувствата на всеки човек променят света около него. Всеки елемент е свързан с всички други, образувайки цялото. Природата е жива, разумна. Едно добро направено днес от един човек се предава към света и расте. Гениална мисъл споходила частица от организма е в полза за целия организъм. Нужни са нови методи за работа, нови модели на мислене, нов начин на живот. Революцията в света на комуникациите изгради нервната система на земята. Във време, когато новините се научават мигновено, с натискане на клавиша или с поглед към телевизора, нервните импулси се предават за секунда до всяка част на Земята. За да е здрава клетката, трябва целия организъм да е здрав, но живота му зависи от всяка негова частица. Цялото е по-голямо от сбора на неговите части. Като се промени индивидът, променят се приятелите му, семейството, обществото, държавата, целия свят. Промяната на света от своя страна, води до промяна на индивида. Носителите на промяната са водачите, импулсаторите на човечеството. Те първи усещат новото, подемат го и го разпръскват из света. Стотиците различни New Age движения в Америка, духовните учения в Индия, новите метафизични и научни открития в Германия, Италия, Франция, Англия, философските ситеми и начините на новомислене, новия светоглед в изкуството: всичко около нас говори за ново съзнание. В България също се усещат тези невидими вълни на вътрешен подем.

През вековете по различни начини е записвано предупреждението, че критичен брой индивиди ще са достатъчната мая, за да заквасят цялото общество. Изпълнявайки ролята на културен магнит, те ще привлекат около себе си най-будните умове на своето време от всички области на познанието и малко по-малко те ще трансформират и обновят цялото общество.(11, 45) [2] Такъв опит за магнито-трансформация е направен в началото на миналия век в България и досега всеки чувства плодотворните му влияния. Те не само, че не са намалели, напротив – увеличили са се и са се разрастнали. За да се разбере по-ясно за какво става въпрос ще се наложи да се погледне в архивите на историята, за да се види, коя е превратната точка в близкото минало на България, която като че ли открива нова страница в българското народно съзнание и показва нови хоризонти за хилядите търсещи на изток и на запад. Първоизточника на този преврат е наречен от видния френски мистик Рене-Геньон “най-големия магнит слизал някога на Земята”(4, 87). Кой е той? Мнозина българи не знаят.



2. Кратка историческа и фактологическа справка

Родното място на Петър Константинов Дънов е с.Хадърча (сега Николаевка), Варненско.

Баща му поп Константин Дъновски, цял живот е бил радетел за свободна и независима българска църква. През 1854г., на 24 години, тръгва за Света Гора, където иска да стане монах. След корабокрушение по пътя той не се отказва, но странна среща с монах го разтърсва и променя изцяло намеренията. Монахът му обяснява, че му е отреден друг път и че трябва да се върне обратно “защото това място е било и ще бъде ... прагът на чудни световни промени.”(8, 39) Силно впечатлен Константин се завръща обратно в родината си.

През 1858г. Константин се жени и има три деца.(8, 59) Той е първия български свещеник във Варненския край на обявената за независима българска Църква, а в края на живота си е глава на варненската епархия.

На 11 юли 1864г., на Петровден, в с.Хадърча се ражда третото дете на Константин Дъновски – Петър.(7, 67) За детството не се знае почти нищо освен, че малкият Петър е бил много наблюдателен, мислел е задълбочено и понякога е проявявал необикновени способности.

Началното си образование Петър започва в родното си село Хадърча и по-късно завършва в Нови Пазар. На 6 годишна възраст семейството му се премества във Варна.(7, 103) Тук, след Освобождението през 1879г., Петър продължава да учи в новооткрито българско училище. Между преподаващите са и известните български дейци и просветители Сава Доброплодни и Петко Р. Славейков.(7, 117-118) Заедно с училищните си заниманията Петър започва да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на живота си.(4, 15) През есента на 1885г. Петър Дънов постъпва в Американско научно-богословско методистко училище в Свищов.(7, 132-134) През юни 1887г. получава диплома удостоверяваща, че е завършил успешно училището и получава правото да проповядва като методистки пастор.(7, 172) По препоръка на двама от бившите си учители от Свищов, той става учител в с.Хотанца. (7, 173) Там композира първата си песен.(4, 17) Посрещнат е с особен ентусиазъм от жителите на селото, където Петър Дънов “идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти”.(7, 176) Но и там той не се задържа особено дълго. През лятото на 1888 г. заминава за Америка. Междувременно е освободен от военна служба чрез закон, който постановява че в следосвобожденска България на всеки 25 000 българи, един ще бъде освободен чрез жребий. По този начин той е заличен от военните списъци. (4, 17)

На 19 септември 1888г., Петър Дънов се записва в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси. Тук са му преподаватели големите за това време духовници и учени наречени “Голямата Петорка”: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Крукс и д-р Бъц.(7, 217-218) Ето накратко каква е част от обстановката в семинарията: “В читалнята и библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите ... дискутират различни теми, свързани с изящна литература, философията и общата история.” (7, 224)

През 1890 г., след като Петър Дънов е завършил вече двугодишната специализация в семинарията, решава да остане за още две години, за да разшири знанията си. (7, 240-241) По време на тази втора част от обучението си той често посещава големия град Ню Йорк. Тук той, със своето специално отношение към музиката, посещава множество концерти давани от известни за времето си изпълнители. Част от стажа му като методистки мисионер преминава в друг голям американски град - Манхатън.(7, 242) На 19 май 1892г. Петър Дънов получава диплома за завършване на пълния курс в семинарията Дрю в Медисън с изключение на подготовката по старогръцки език. Тази диплома, заедно с лиценза му за правоимащ пастор от Русе от 1887г., както и фактът, че вече е официално регистриран член на методисткото църковно паство на град Медисън му дават възможност за постъпване без приемен изпит в Бостънския университет. (7, 260)

На 12 октомври 1892г. е записан в теологичния факултет в този университет като специален студент – “в най-престижния университет в най-аристократичния квартал, на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.”(7, 261) Петър Дънов отново има достъп до огромни научни и богословски знания – четири библиотеки и две читателски зали. На първо място е библиотеката на института, после “рядката теологическа колекция” на пастор Джеймс Латимер, общата теологическа библиотека от 20 000 тома заедно с читалните и периодиката и Бостънската обществена библиотека, вече най-голямата в страната, със своите 500 000 тома и продължава да расте с 10 000 тома на година.(7, 270) Освен другите книги, на негово разположение са теософските трудове на Мадам Блаватска, индийска литература – Ведите, Упанишадите, Бхагават Гита, трудовете на трансцеденталисите Емерсон и Торо, на Толстой, и много други. (7, 279-282)

Годините, след записването му за следване в Бостънския университет, са най-интересни за интелектуалния живот на стария град, тъй като са “на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцедентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започнатата като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизъм.”(7, 274) По време на следването си, след почти две годишен труд, на 15 април 1893 година, защитава на 44 страници темата: “Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране”. На 4 юни 1894г. получава свидетелство за завършен редовен курс на обучение към теологическия факултет в Бостънския университет.(7, 300)

През двете си години следване в Бостън, интересите на Петър Дънов неудържимо преливат рамките на методизма. Той има възможност да влезе в допир с всичко наоколо: трансцедентализма и поезията на Емерсън; протестите на Хорх срещу догматизма на църквата; пламенната защита на жената на Олкот; “Природното в човека” на Уитман; спиритуализмът, окултните среди; медицината и познанията за мозък и неговите необикновени способности; астрономията и знанията за слънцето и звездите и тяхното въздействие върху човешкия характер и съдба; хиромантията, френологията и физиогномиката, като особено много го вълнува и това как характера на човека зависи от външния вид на тялото, формата на черепа, на ръката…(7, 303) Поради част от тези причини желае да изучи човека и неговото устройство и на 22 юли 1894г. се записва в Медицинския факултет към същия университет.(7, 300-303) Изкарва кратък курс по обща медицина.

През 1895г. (4, 19) Петър Дънов се завръща в България. Това е голям шок за него. Свикнал със свободата, широтата и динамизма на мисълта в Америка, в България всичко му изглежда като в застой, в рамки. Получава няколко покани за пасторски места, но отказва. Прави един опит в Ямбол, който пропада поради несъвместимостта на новодошлия с догматичните църковни служители. (7, 309-310) През 1896г. (4, 20-21) е публикувана негова книга “Наука и възпитание”. В нея са изложени някои от принципите на бъдещото учение на Учителя. След завръщането си от Америка, Петър Дънов две години живее при сестра си във Варна. (7, 311) Междувременно, освен с църковните среди, има допир и до много от по-големите духовни движения за това време в България. Получава покана за теософски проповедник, но отново отказва.(4,20) Подготвя се за нещо.

Едно от най-важните събития в живота му се случва на 7 март 1897г. На тази дата “настъпват събития без никакъв външен ефект. На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците от небето, от каквато и степен да са и с каквато и мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят.” (8, 93) От този момент нататък, ще бъде писано за същия човек като за една нова личност, претърпяла една необикновена вътрешна трансформация. Това символично ще се показва чрез използването на почитателното Учителят Беинса Дуно или просто Учителят [4]



3. Живот и идеи

Тук целта е не да се изложи космогонията на учението дадено от Учителя, нито пък да се надникне в дълбочината на езотеричното познание, а по-скоро да се даде кратка характеристика, доколкото тя е свързана със заданието на дипломната работа.

Въпреки че бе спомената датата на вътрешната трансформация станала в Петър Дънов, трябва да се отбележи, че мисията му на Учител, се е откривала пред него в продължение на около 5 години. “Годините от 1895 до 1900 Учителят прекарва в уединение и самота, в размишление и съзерцание, в молитва и дълбока вътрешна работа.”(1, 25) “В тези години, когато се пробужда най-дълбокия кът на космическото съзнание, свойствено за посветените, Учителят преповтори всички истини за човека, природата и Бога.”(8, 95) Малко след посвещението си записва във Варна едно мистично послание от Духа – “Хели-Ели-Мели-Месаил”.(3,72) През 1898г. изнася пред дружество “Милосърдие” във Варна посланието “Призвание към народа ми”, където той казва на българите най-важното, което трябва да знаят за него и за неговата мисия.(4, 23) Към края на този приблизително петгодишен цикъл, между 25 юни 1900г. и 9 юли 1900г., той записва седем духовни послания, кръстени “Седем разговора с Духа”. В тях се дават наставления и напътствия относно духовната му мисия.(4,30)

Цели 11 години Учителят обикаля из България като изнася богословско-научни сказки, просвещава, дава наставления и упътвания по най-различни въпроси и прави своите наблюдения върху българина. През това време започва да се образува Веригата. Ето какво е записала в дневника си негова ученичка - Ел. Иларионова, след една от сказките му в Търново през 1903г.: “Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са скрити много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. … по външния вид на човека може да се определи и неговия живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дух и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере великите закони на природата, сам ще се лекува.”(4, 27)

През 1901г. са издадени 5 статии по френология от Учителя в сп. “Родина”.(4, 28) Френологията е една от науките, в които Учителят е особено вещ и по време на обиколките из България прави много френологически изследвания на българина, част от резултатите на които изнася в държаните по-късно беседи и лекции.

На 19 юли 1900г. във Варна се е състояла първата среща на негови ученици. Тогава те са били само трима. На въпрос на един от тях как ще изпълняват мисията си след като са толкова малко, следва отговор, че в бъдеще ще бъдат хиляди и милиони.(1, 33) От тази година започват Годишни срещи на Веригата преминали по-късно в събори. Останалите писмени свидетелства от тях, в първите години, се наричат протоколи. В периода 1904-1908г. през месец август събиранията се състоят във Варна. Присъстват хора само лично поканени от Учителя.(4, 33) От 1909г. до 1915г. срещите се провеждат във Велико Търново. Една от целите им е да се “създаде връзка с духовния свят за всеобщо повдигане и просветление”, както и да се подготви почвата за бъдещата по-сериозна духовна работа.(4, 34)

Срещата от 1911г. е паметна с това, че на нея се въвежда един символ на учението - Пентаграмът. Дават се подробни указания и напътствания как да се работи с него, какво е значението му. Всеки от лъчите на Пентаграма символизира съответно: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Това са едни от принципите, които са в основата на Новото учение и които всеки ученик развива в себе си.

През 1912г.(4, 38), на Годишната среща на Веригата, Учителят раздава на всички присъстващи подготвената от него книжка “Завета на цветните лъчи на светлината”. Тя е съставена изцяло от цитати от Библията, които са обвързани със седемте цвята на дъгата включително и белия, и влиянието им върху човека. За стиховете в тази брошура той казва, че са “така систематично извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски, необходими за духовното ваше повдигане.”(9, 5)

През 1904г. Учителят се установява на квартира в София.(4,39) Тук той започва да държи своите беседи, които първоначално са в тесен кръг от хора и постепенно стават публични. Така се слага началото на бъдещите Школни занятия и класове.

През 1914г.(4, 14) започва публичното изнасяне и документиране на така наречения цикъл Неделни беседи. Те продължават около час и обикновено започват в 10 часа сутринта в неделя. От тях слушателите му са очаровани, разкрива им се нов свят. “От словото на Учителя струи нова светлина и тя разкрива Истината тъй, както всеки дълбоко в душата си я чувства.”(1, 50) Беседите обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е богословски и в същото време научен и максимално достъпен за слушателя. Последната от неделните беседи е изнесена на 28 ноември 1944г.(5, 102) Особено важна е “Ето Човекът!”, която е представена на 16 март 1914г. и с която символично се слага началото на Ерата на Водолея[5] С нея започва цикъл серии от 6 тома в словото на Учителя наречени “Сила и Живот”. В тях се съдържат основите на Новото учение.(4, 42)

На 15 февруари 1917г.(5, 8) се открива един особен род беседи, наречени беседи пред сестрите. Те са предназначени за жените, майките, възпитателките, учителките, въобще всички жени, от които зависи промяната на обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Последната от този цикъл е държана на 30 юни 1932г.(4, 45)

През юни 1917г., във военно време, поради това, че е неудобен на властите и се изказва против участието на България в Първата световна война, Учителят е временно интерниран във Варна. В периода август 1917г. – юни 1918г. във Варна, живее на последния етаж на хотел Лондон. Неделните беседи са временно преустановени.(4, 43)

Постепенно годишните събирания преминават в събори на Бялото Братство. Изнесеното слово се оформя като цикъл от така наречените Съборни беседи. Добре е да се уточни, че според Учителя, Бялото Братство не е някаква човешка организация водена по писани правила и закони, а е съвкупност от всички същества, които са завършили своята земна еволюция и сега помагат за развитието на човечеството. Ето какво още се казва: “…организирането на света се дължи на Бялото Братство. Всички религии са методи на Бялото Братство... В архивите на Бялото Братство се пазят всички тайни... Бялото Братство върви по пътя на Любовта.”(10, 192-193)... В тесен смисъл на думата Бялото Братство е група от хора, които работят в съгласие с идеите на Учителя.


През 1920г., поради желание на някои от учениците му за по-задълбочена работа с Пентаграма, се образува група за духовна работа. През 1922г. на нейна база се открива Класа на добродетелите. Първоначално е включвал 10 сестри, които са били лично наставлявани от Учителя.(4, 48)

През 1922г. се открива Школата. Тя е своеобразен университет за вътрешно познание и развитие. Под ръководството на Учителя в нея “се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се решават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото – подготвят се условията за новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват... Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дръвчета и посеви... Човекът и човешкото естество се подлагат в школата на всестранно изследване и опити; изпитва се тялото, неговите качества, неговата устойчивост, издържливост и отзивчивост, изпитва се умът, неговата възприемчивост и възможности. Изпитва се и сърцето, неговата чувствителност, неговата готовност за служене и жертва. Всичко се проверява и постоянно подобрява.”(1, 46-47) Учителят казва: “Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината. Едно от качествата на великата школа на живота – школата на Бялото Братство или така наречената Божествена школа – това е: Тя поставя всичко изучено на опит. В нея теорията и практика вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към истината, но и начините за нейното приложение.”(1, 46)

На 24 февруари 1922г. започват школните занятията на Младежкия окултен клас. Класът се състои от млади хора, предимно студенти и семейно неангажирани, които първоначално са били лично поканени. Изискванията към класа са много строги. В него могат да влизат лица, които са образец за подражание. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности.(1, 46) Занятията продължават до 7 януари 1944г.(5, 102) и се водят предимно в петък. Същата година и на същия ден, когато е открит Младежкия окултен клас, на 24 февруари 1922г., започва Общия окултен клас. Той е за по-широк кръг слушатели. Работи се главно върху изправянето на някои навици и погрешки във вътрешния и външния живот на човека.(1, 46) Занятията са предимно в сряда. Продължават до 5 януари 1944г., когато е и последното събиране за този клас.

Изнесеното слово в класовете е наречено лекции, тъй като е предназначено за една по-добре подготвена, академично настроена аудитория, където с методите на науката, непосредственото наблюдение и опита, се разкриват фактите, законите и принципите, които съставляват и управляват видимия и невидимия свят. Човешката психика и вътрешния живот на човека са осветлени и подложени на подробен анализ. Дават се теми за развиване, упражнения, задачи, методи, чрез които придобитото знание се прилага и подлага на външен опит и вътрешна проверка. Класовете са окултни, тъй като съдържат скрито за ежедневното мислене и светоглед знание. (4, 51)

Поради големия интерес на младежите, през юли 1923 година се провежда Първия младежки събор. Този вид събирания продължават до 1930г. и на тях се показва истинския потенциал на Бялото Братство. Изнасят се есета и реферати на различна тематика обикновено свързана с духовната страна на живота. По-късно голяма част от младите хора развиват богата творческа и научна дейност в обществото.(4, 51)

През 1922г., на откупеното преди година място в подножието на Витоша, в София и наречено по-късно “Изгрев”, се нанасят първите заселници.(4, 57) През 1927г. на Изгрева се построява сграда, в чийто салон Учителят изнася почти всички свои беседи и лекции до края на земния си път.(4, 59)

През 1930г. се откриват нов тип беседи. Наречени са Утринни слова. Първата е изнесена на 21 септември 1930г. Беседите обикновено се изнасят в 5 ч. сутринта в неделя в салона на Изгрева.(4, 63) Последната е представена на 9 януари 1944г.(5, 103)

Като своеобразен синтез на учението и метод за вътрешна работа не само за учениците, но и за всички желаещи, се явява Паневритмията. Тя е особен вид масова игра – оригинален синтез между идея, тон, движение и ритъм. “Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изразил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: “Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”.(8, 183) Дадена е и постепенно е дооформена в годините от 1932 до 1942, като първото публикувано ръководство по Паневритмия излиза през 1938г.(4, 83) Тя се състои от три части – същинска “Паневритмия”, “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”. Движенията са плавни и хармонични. Играе се на музикален съпровод след изгрев слънце в периода между 22 март и 22 септември. През това време на годината човек има най-добри условия да влезе в разумно взаимодействие и обмен със силите на природата. Ето какво още казва за нея Учителя: “Паневритмията е наука, която регулира физическите, духовните и умствените функции на човека и е в съчетание с човешките мисли, чувства и действия.”(2, 52)“Тези движения на паневритмията са разумни. Те … са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм… Те имат магическа мощ и влияние върху целия свят, а не само върху нас.”(10, 261) “При Паневритмията се поставят в движение всички геометрични линии.... Всяка линия има влияние върху съзнанието и извиква нови сили в човека – физически и духовни… Паневритмията поддържа хармонията между дихателна, мозъчна и храносмилателна система и между ум, душа и дух… При тези движения се прави контакт с природата… Ако музикантите свирят всяка сутрин тези упражнения ще се подмладят.”(2, 53-55) “Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа.”(2, 64) “Паневритмията трябва да се приложи във възпитанието на индивида, обществото, народите.”(2, 52)

През 1929г. Учителят за първи път извежда учениците си на летен лагер в Рила.(4, 68) От тогава, почти всяка година, през лятото на Седемте рилски езера се провеждат събори. Съществува и такъв цикъл беседи наречени Рилски. За учениците планината е нещо живо, разумно. Тя е място за вдъхновение и нови творчески сили, място за духовна работа и вътрешно обновление. На лагерите кипи живот, всеки иска да даде своя принос за Цялото. Става се много рано, преди изгрев слънце. Следва посрещането му като символ на Живота. Изпълняват се песни, молитви и духовни упражнения. Изнася се беседа. Малко по-късно всички играят Паневритмия. След това учениците обменят опит от свършената работа през годината. Учителят напътства, наставлява, дава нови методи за работа, изнася беседи. Правят се екскурзии до близки върхове. Ученикът зад цялата природа вижда една велика Разумност. Потапя се в нея, общува с нея. Чистотата е основно изискване. Тя се съблюдава с голямо внимание. Общата работа е извор на вдъхновение. Правят се мостове, чешмички, оправят се пътеки, почиства се природата, ако някъде е замърсена. Кипи общ живот. “Планинските места са пълни с енергии и носят благословение... Излизаме на планината, за да се научим как да живеем... Планината има дълбоко влияние върху нервната система и върху черния дроб. Влиянието върху черния дроб е в това че се премахва лошото настроение, подобрява се разположението на духа... Този, който е имал неврастения и други нервни страдания, ще се освободи от тях, но планината има друго още по-дълбоко значение. Като се качиш на най-високия връх непременно трябва да научиш нещо... Екскурзиите всякога са хубави, те носят живот.”(2, 208-209) Това са част от причините учениците да използват всяка възможност да бъдат на планина – на Седемте езера, на Мусалла, във Витоша, в Сливенския балкан или в друга красива планина.

През 1939г., по военно време, по инициатива на Учителя и благодарение на негови ученици, България става единствената страна в Европа спасила своите евреи.(6, 18-19)

Началото на 1944г., през Втората световна война, той се мести в село Мърчаево, близо до София. Изнася едни от последните си беседи, издадени по късно в поредица от томове кръстени “Заветът на Любовта” и класифицирани от някои като Последни слова. През октомври 1944г. се връща на Изгрева. На 27 декември 1944г. напуска този свят.(4, 76-80)След себе си Учителят оставя за човечеството творчество от над 3 800 беседи и лекции(5, 103) свързани с всички области на живота, стотици композирани песни и хиляди живи души, на които той е бил опора, наставлявал ги е, помагал им е, дал е живота си за тях.






Бележки под линия:

[1]За повече информация:
Фъргюсън М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0
Константинов М., Маджаров Хр.; “Новата култура през епохата на Водолея” 1,2,3-ти том, изд. Алфиола
Константинов М.; “Освобождение чрез космично съзнание”, изд. Алфиола 2001, ISBN 954-8139-31-62

[2] Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).

[3] Роден през 1886г., Рене Геньон е духовен водач, мистик и автор на философско-езотерични трудове. Умира през 1951г. (Камбъл Е., Бранан Е, “Енциклопедия на окултните науки: разум, дух, тяло – част I”, изд. Абагар холдинг, София 1996, ISBN 954-584-158-3)

[4] “ Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име “дъновисти”. “Дъновист” – това е един псевдоним, аз сам не съм “дъновист”. ...когато споменат името “Дънов”, то е забиване на един гвоздей в ръката ми... Вие можете да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма да ви се предаде, а съвсем ще избеднеете и изсъхнете.” – беседа: “Не правете никому насилие нито оклеветявайте” стр. 379-380, том: Сила и Живот – пета серия (старо издание).

[5] “Оста на Земята е наклонена спрямо еклиптиката на двадесет и три градуса. При движението и около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25 000 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка последователно влиза във всеки зодиакален знак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиакален знак има епохално значение както за нашата планета, така и за всички живи същества върху нея, най-вече за човека и човешките същества... Всеки знак създава условия за събуждането и развитието на дадени качества, способности, стремежи, както за отделния човек така и за обществото.” (4, 42)




Използвана литература:*

1. д-р Константинов М., Боев Б., Тодорова М., Николов Б.; “Учителят”, изд. къща “Сила и живот”, Бургас 1995, ISBN 954-8146-12-62.
2. Дуно Б.; “Aкордиране на човешката душа” том 2-ри, архив на Боян Боев; изд. Бяло Братство, София 2000, ISBN 954-744-003-93.
3. Калев Д.; “Учителя във Варна”, изд. Бяло Братство, София 1999, ISBN 954-8091-91-74.
4. Кралева М.; Учителят Петър Дънов. Живот и Учение.; изд. къща “Кибеа” 2001, ISBN 954-474-264-65.
5. Кръстева Л.; “Словото на Учителя” – каталог, изд. Всемир, София 1998, ISBN 954-8447-07-X6.
6. Маджаров Хр.; Любомили; “В светлината на Учителя. Българският Распутин.”, изд. Алфиола 1999, ISBN 954-8139-25-17.
7. Славов Ат.; “Пътят и времето. Светска биография на Петър Дънов” том 1 “Началото”; изд. “Бяло Братство”, София 1998г., ISBN 954-8091-83-68.
8. Томалевски Г.; “Учителят Беинса Дуно”; изд. къща “Алфа-дар”, ISBN 954-8785-15-39.
9. Учителя; “Завета на цветните лъчи на светлината”, изд. Сонита, София 1944, ISBN 954-8646-05-610.
10. Учителят; “Разговори при седемте рилски езера”, изд. “Кралица Маб”, София 1996, ISBN 954-533-010-411.
11. Фъргюсън, М.; “Съзаклятието Водолей”; изд. Анима, София, ISBN 954-8544-04-0


* Навсякъде, където се използва цитат или преразказан текст от даден източник, той е обозначен в следния формат: (номер на източник, страница).

Великото Всемирно Братство

Великото Всемирно Братство

Георги Радев (съставител)

Има на Земята една ложа от учени, които се събират да разискват разни научни въпроси само един път в годината. Тези посветени хора знаят за Земята, за нейното минало и настояще много повече от всички съвременни учени, представители на официалната наука. Ала що се отнася до бъдещето на Земята и те не го знаят положително, и те правят предположения за него.

Освен тази ложа от посветени на Земята има на Слънцето друга една ложа от велики Посветени, които знаят положително не само миналото на нашата планета, но и нейното бъдеще.

Но и едната, и другата ложи са само органи на онзи велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества, които образуват Великото Всемирно братство. Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на Земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират.

И когато ние говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена - с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди - какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието.

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената:

серафими - Братя на Любовта;

херувими - Братя на хармонията;

престоли - Братя на волята;

господства - Братя на интелигентността и радостта;

сили - Братя на движението и растенето;

власти - Братя на външните форми и изкуствата;

началства - Братя на времето, състоянието и такта;

архангели - Братя на огъня и топлината;

ангели - носители на живота и растителността.

Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души.

Всички вкупом представят великия Космичен Човек.

Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи.

А според нас, има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя.

И Небето, за което се говори в свещените писания, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света.

Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината. Той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени.

Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на Земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.

И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на Земята процъфтяват култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тези разумни същества, които са тясно свързани с хората и постоянно работят и се грижат за тях. От техните сърца блика Любов, радост и живот. И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с онези велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие. В своята велика самоотверженост тези любящи служители на Бога сами слизат на Земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на Земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които помагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа сред техните братя. В съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. Те се отличават с високо организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени "синове Божии", в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най-високите прояви в мисъл и дело - във всички направления. Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант или художник стоят пак те.

Защото, за да се прояви един гениален човек на Земята, трябва хиляди гениални души да се обединят и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.

Що е Христос? - Христос е колективен дух. Той е сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и живот. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно братство.

И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представлявала сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изток - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда. А тези трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно братство.

И така, помнете: Единствената Велика общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно братство.

Онези членове от Великото Всемирно братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, не образуват някакво видимо за хората общество или организация. Те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, сред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това Братство е тук или там, сред този или онзи народ.

Всички тези Велики братя, които работят в духовните сфери на Земята, са от седем йерархии, от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат "Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат "Братя на Мъдростта". Те поддържат науките и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат "Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце свободни - свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат "Братя на Справедливостта" - те носят правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат "Братя на Добродетелта", шести - "Братя на Красотата", и най-после идват онези, които носят името "Йеховисти". Това обаче не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени.

Тези Братя не са така обикновени, както хората си мислят. Всеки един от тях може да вдигне Земята на ръката Си и да я метне като топка в пространството! А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието "Бял Брат". Ако е въпрос за сила, тези Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят.

И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава.

Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото братство работи в главата и гърдите на космичния човек, Черното братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство - с отрицателните сили, със Злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на живота. Службата им е строго разпределена.

Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството.

Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и онези сто четиридесет и четири хиляди души, за които се говори в Откровението, и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат с мощния Си дух всички пробудени души от четирите краища на Земята и всички заедно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при новите условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят.

Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото Битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.  

Учителят говори,

мисли от Беинса Дуно

Източник: http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=112